İstanbul'da Sonbahar [Bulgarian translation]

Когато ветровете отнасят сезоните

Тогава си спомням

Сънят от детството ми, дяволското ми хвърчило

Мама ме целува по бузите

Хубав сън

Сякаш любимите ми хора са все още живи

До вечерта, ако намалее дъжда

Девичата кула и островите

Ах, де да бяха тук

Все още е много красива есента в Истанбул

Всеки път не е лесно да се любиш без да обичаш

Да опознаеш едно тяло

Бавно да го изучиш, да привикнеш и да го загубиш

Истанбул днес е изморен, тъжен и остарял

Малко е понапълнял

Плакал е отново, спиралата му се е разтекла