Има една жена която е сигурна,че
всичко което блести е злато
и си купи стълба към небето
когато стигне там тя знае,че
ако всички врати са затворени,
само с една дума може да получи това за което е дошла
Оох,оох, тя си купува стълба за небето
Има знак на стената,
Но тя иска да бъде сигурна,
защото,нали знаете,понягока думите са многозначни
На дърво до рекичката
една пойна птичка пее:
„Понякога всички наши мисли са подвеждащи„
Ооох,това ме кара да се зачудя
Ооох,това ме кара да се зачудя
Изпълва ме чувството,
когато поглеждам на запад
и духът ми плаче за свобода
В мислите си съм виждал
кръгове от дим над дърветата
И гласовете на онези които наблюдават
Ооох,това ме кара да се зачудя
Ооох,това наистина ме кара да се зачудя
И нашепваха,че скоро
ако всички заедно подемем този тон,
тогава Свирачът ще ни разкрие смисъла
а зората ще се спусне
за онези,които стоят и чакат
и горите ще закънтят от смях
И ако има суматоха до живия плет,
не се безпокой
Да, има две пътеки по който можеш да тръгнеш,
Но по път все още имаш време
да смениш посоката по която си поел
И това ме кара да се зачудя
В главата ти звучи мелодия и не иска да спре
В случай,че не знаеш –Свирачът те зове при себе си
Скъпа госпожо, можеш ли да чуеш полъха на вятъра
и знаеше ли,че
твоята стълба лежи в шепота на вятъра
И докато се спускахме надолу по пътя,
нашите сенки бяха по-извисени от нашите души
Там върви една жена,която всички познаваме.
Сияеща в бяла светлина и искаща да покаже
как все пак всичко се превръща в злато
И ако слушаш много внимателно,
накрая мелодията ще дойде до теб
Когато всички сме едно и един е всички,
ще бъдем твърди като скала и непоклатими
И тя си купува стълба към небето