Бавни, ни веднъж до днес несрещнати,
идват в пясъка насреща ми
стъпките със топъл звън.
Тръпна – ах, дали са тези същите,
дето всяка нощ ме връщаха
във света на моя сън?
Стъпки ласкави, с мойта обич вие дишате.
И по пясъка, и в сърцето ми я пишете.
Щом от пясъка я отвее утре вятърът,
ще остане тя да живее във душата ми.
Няма, няма ветрове на този свят,
дето стъпките да заличат.
Стъпките остават в нас!
(×2):
Стъпки ласкави, с мойта обич вие дишате.
И по пясъка, и в сърцето ми я пишете.
Щом от пясъка я отвее утре вятърът,
ще остане тя да живее във душата ми.