Есен е вън, вали, вали ден и нощ, не спира.
Септември с вик на ято в мен
вече звучи, чертае път, път
към онзи светъл край
с южното слънце, с южния огън в нас.
Всеки лист откъснат гори сега светъл и чист.
Моя обич, бързай на юг!
Пясъкът думи скри там,
край брега на Бургас.
Нямаш нито сила, нито власт
ти, море, над тях!
Пясъкът стъпки скри там,
край брега на Бургас.
Нямаш сила ти, море, над тях!
Чакам те аз, моряко мой, ден и нощ, пътувай!
Морето с глас на лято в теб
нека звучи, виж, свети фар, виж,
на онзи южен бряг
с вечния огън, с вечното слънце в нас.
Радостта събира за теб и мен вечност и миг.
Моя обич, бързай на юг!
Пясъкът думи скри там,
край брега на Бургас.
Нямаш нито сила, нито власт
ти, море, над тях!
Пясъкът стъпки скри там,
край брега на Бургас.
Нямаш сила ти, море, над тях,
море, над тях!
Нямаш сила ти, море, над тях!
Стъпки пясъкът скри там,
край Бургас.
Нямаш сила ти, море, над тях! (×2)