Стъклен свят [Stǎklen svyat] lyrics

Душата ми е шепа пясък,

в пясъчен часовник скрита.

Защо обърна го със трясък?

Аз ли съм виновна, питам.

Виновни са очите нежни,

с които тихо ме поглеждаш.

Не питам аз и ти не питай –

желанието е надежда.

Ще счупя тази стъкленица,

в пространство аз ще се превърна

и само шепа пясък виждам,

когато се обърнеш.

(×2):

Във стъклен свят

как да живея?

От лутане загубих пътя

и времето не меря точно.

Душата ми е шепа пясък,

в пясъчен часовник свита.

Ще счупя тази стъкленица,

в пространство аз ще се превърна

и само шепа пясък виждам,

когато се обърнеш.

(×8):

Във стъклен свят

как да живея?