Душата ми е шепа пясък,
в пясъчен часовник скрита.
Защо обърна го със трясък?
Аз ли съм виновна, питам.
Виновни са очите нежни,
с които тихо ме поглеждаш.
Не питам аз и ти не питай –
желанието е надежда.
Ще счупя тази стъкленица,
в пространство аз ще се превърна
и само шепа пясък виждам,
когато се обърнеш.
(×2):
Във стъклен свят
как да живея?
От лутане загубих пътя
и времето не меря точно.
Душата ми е шепа пясък,
в пясъчен часовник свита.
Ще счупя тази стъкленица,
в пространство аз ще се превърна
и само шепа пясък виждам,
когато се обърнеш.
(×8):
Във стъклен свят
как да живея?