И тази нощ препуска влака,
изпълнен със съдби човешки;
прозвънват релсите във мрака,
свистят под колелата тежки.
Към дом, приятел, към любима –
навярно днес пътува всеки
и всеки своя гара има –
начало на безброй пътеки…
(×2):
Семафорът блести в зелено –
дръпнете всичките завеси!
Поредна гара – оживено,
макар че нощ е – три без десет.
И тази нощ препуска влака,
изпълнен със съдби човешки;
прозвънват релсите във мрака,
свистят под колелата тежки.
И после пак във тъмнината
приспивно колелата тракат…
Аз чувствам радостта позната,
че някъде и мен навярно чакат.
(×3):
Семафорът блести в зелено –
дръпнете всичките завеси!
Поредна гара – оживено,
макар че нощ е – три без десет.