Среднощен монолог [Srednošten monolog] lyrics

Ти пак дойде. Почука на вратата

и пак сърцето ми отключи –

обичана, позната, непозната.

Аз както винаги съм скучен.

Превръщам нощите си в дни,

а дните си – в очакване и в бдение.

Ти много закъсня и много подрани.

И ако си дошла от угризение,

върни се, докато е време.

Отивай си, отивай си, докато още има

какво от мене да се вземе.

Бъди каквато си – непоправима.

Отивай си, докато още има…

Не ми отнемай тази радост да чакам

някого все пак,

за някого от щастие да страдам,

от обич да му бъда враг.

Отивай си, докато още има…

(×2):

Отивай си, отивай си, докато още има

какво от мене да се вземе.

Бъди каквато си – непоправима.

Отивай си, докато още има…

Отивай си с горчивата закана,

че непременно ще си отмъстиш,

за да останеш все така желана

и все до мене да стоиш.

Отивай си, отивай си, докато още има

какво от мене да се вземе.

Бъди каквато си – непоправима.

Отивай си, докато още има…

Ти пак дойде. Почука на вратата

и пак сърцето ми отключи –

обичана, позната, непозната.

Аз както винаги съм скучен.

Превръщам нощите си в дни,

а дните си – в очакване и бдение.

Ти много закъсня и много подрани.

И ако си дошла от угризение,

върни се.

Отивай си, отивай си, докато още има

какво от мене да се вземе.

Бъди каквато си – непоправима.

Отивай си, докато още има…