Срещна ни случаен ден,
срещна ни едно поле
със килима си зелен,
с ластовичите криле.
Ти бе пътник непознат,
пътник като теб – и аз,
ала кой на този свят
не е пътник като нас!
Цял живот с една мечта голяма
сме вървяли, за да стигнем тук,
без да знаем, че вървим и двама
в оня вечен път един към друг.
Без да знаем, че не е далечен
нито този път, ни този ден,
любовта очаквала ни вече
в туй поле със този дъх зелен.
Ето, викам те сама:
„В себе си ме приюти!“
Аз съм твоята земя,
мойто топло слънце – ти.
Нека в този хубав час
стане цвете любовта,
нека други като нас
в туй поле да среща тя!
Цял живот с една мечта голяма
са вървяли, за да стигнат тук,
без да знаят, че вървят и двама
в оня вечен път един към друг.
Без да знаят, че не е далечен
нито този път, ни този ден,
любовта очаквала ги вече
в туй поле със този дъх зелен.