Сълзите избистрят пътя ми, както дъждът прашен път,
Тази нощ чувам как мълчиш, будиш ме от сън.
На тежките въпроси са още по-тежки отговорите, когато всичко се отдавна знае,
Чувам как мълчиш, говоря само аз.
Ако си още хубав, ела и съблазни ме,
Ако си и още сам, поведи ме,
Ако си с нея, своята клетва погази,
Само щастлив ако си, не идвай.
Само щастлив ако си, не идвай.
И да ти взема всичко,
От главата до петите,
И да стана тогава зла,
Никому нищо да не дам,
Отново нямам те.
И да любим се,
В пот да будим се,
Силно да се прегръщаме,
И с ръце от лепило, отново губя те.
Ако си още хубав, ела и съблазни ме,
Ако си и още сам, поведи ме,
Ако си с нея, своята клетва погази,
Само щастлив ако си, не идвай.
Само щастлив ако си, не идвай.
Още те виждам в огледалото, стоейки до мен,
Пък пробвам да те сграбча,
И ръката тръгва да вдигне те от пепелта,
Но посича се в косите на ангел.
Ако си още хубав, ела и съблазни ме,
Ако си и още сам, поведи ме,
Ако си с нея, своята клетва погази,
Само щастлив ако си, не идвай.
Само щастлив ако си, не идвай.
Ако си още хубав, ела и съблазни ме,
Ако си и още сам, поведи ме,
Ако си с нея, своята клетва погази,
Само щастлив ако си, не идвай.
Само щастлив ако си, не идвай.