Спри за миг [Spri za mig]

Накъде бързаш, свят? Накъде

с този тежък товар, този пълен със грижи ден?

Спри за малко при нас!

Спри за миг, спри за час.

В теб ще събудим ний

спомен за други дни –

само за миг спри до нас.

Ти не вярваш сега в чудеса,

но човек неведнъж е разбирал, че свойта душа не познава сам.

Може би в този миг

чакам твойта душа

и ще възкръсне в теб

птицата на любовта.

Тя ще размаха приказни криле,

всяка болка, всяка умора в тебе ще разпилей,

на вълни от светли надежди в миг ще те залюлей –

ще усетиш съвсем самичък чудото, че обичаш.

Любовта ще размаха приказни криле,

всяка болка, всяка умора в тебе ще разпилей,

на вълни от светли надежди в миг ще те залюлей –

ще усетиш съвсем самичък чудото, че обичаш.

Свойта обич пази до смъртта –

по-щастлив е човек, щом в гърдите му пърха тя.

Тя ни радва в беда,

тя ни топли в студа.

Даже в самотен миг

ние не сме сами,

свети ли в нас любовта.

Ти не вярваш сега в чудеса,

но човек неведнъж е разбирал, че свойта душа не познава сам.

Спри за малко при нас!

Спри за миг, спри за час

и ще възкръсне в теб

птицата на любовта.

Тя ще размаха приказни криле,

всяка болка, всяка умора в тебе ще разпилей,

на вълни от светли надежди в миг ще те залюлей –

ще усетиш съвсем самичък чудото, че обичаш.

(×2):

Любовта ще размаха приказни криле,

всяка болка, всяка умора в тебе ще разпилей,

на вълни от светли надежди в миг ще те залюлей –

ще усетиш съвсем самичък чудото, че обичаш.