Спри, време [Spri, vreme] lyrics

Още десет часа, още десет часа

имаме със тебе сред шум от колела,

а влакът лети, ще мине нощта

и утрото ще ни раздели.

Още осем часа, още осем часа

имаме със тебе сред този коридор,

а влакът лети, ще мине нощта

и утрото ще ни раздели.

Спри, влак! Време, спри!

Спри, влак! Време, спри!

Да бъдем сами далеч оттук,

далеч оттук…

Там е брегът на твойто море

и твойта къща с цветя и смокини,

малкият залив със белите скали

и леките лодки със бързи весла.

Недей да се връщаш при белите скали –

смокините са черни, а лодките – пробити.

Всеки камък там е засада зла,

всяко клонче крие изстрел коварен.

Остани, остани, остани…

Още само един час, още само един час

имаме със тебе сред шум от колела,

а влакът лети, ще мине нощта

и утрото ще ни раздели.

Веч остават минути, веч остават секунди

да бъдем със тебе щастливи сега,

а влакът лети, ще мине нощта

и всеки миг сега ни дели.

Спри, влак! Спри, влак!

Спри, влак! Спри, време!

Но зная, при мен на моя тих бряг

ти пак ще скърбиш за твоята къща,

за твойто море, за белите лодки,

за твойта земя.