Замълчи, всяка дума е граница
между нас и гласът на нощта.
Отключи във душата си страница,
искам там за любов да чета.
Спри, спри да шепнеш,
всеки стон е нежен звук.
Спри, спри да шепнеш,
любовта е тук!
Всичко важно и чувствено
го споделят очите ни,
с думи охлаждаш страстта.
Всичко важно и чувствено
първо пали душите ни,
после – и други неща…
Остави неизречени думите…
Тази нощ нека бъдем сами.
Заличи всеки спомен за другите
и сега в този миг замълчи!
Спри, спри да шепнеш,
всеки стон е нежен звук.
Спри, спри да шепнеш,
любовта е тук!
Всичко важно и чувствено
го споделят очите ни,
с думи охлаждаш страстта.
Всичко важно и чувствено
първо пали душите ни,
после – и други неща…
(×2):
Аз не искам да чувам „Ела“,
щом в очите не виждам това!