Една китара не спира да звъни,
не спира да разкъсва своите струни,
че няма кой да носи радост в тъжните ми дни,
ни кой да ме прегърне и целуне.
Спри до мен, спри до мен, спри до мен,
засвири ми пак със звънката китара!
И какво от туй, че може пак със стария рефрен
да се върне във сърцето болка стара.
Денят настъпва и светлите лъчи
огряват ярко тоя свят огромен,
но аз посрещам изгрева с разплакани очи,
че всичко си остана тъжен спомен.
Спри до мен, спри до мен, спри до мен,
засвири ми пак със звънката китара!
И какво от туй, че може пак със стария рефрен
да се върне във сърцето болка стара.
Една любов избира този час
и вечно с нова сила се повтаря,
та значи ли раздялата, че няма пак за нас
една любов сърцата да изгаря?
(×4):
Спри до мен, спри до мен, спри до мен,
засвири ми пак със звънката китара!
И какво от туй, че може пак със стария рефрен
да се върне във сърцето болка стара.