Спомени за птици [Spomeni za ptici] lyrics

Зад образа безгрижен на денят…

Яворов

Какво ли става с двама ни? Кажи

къде нощуват облаците вечер,

та съмне ли, нахлуват в нашите души

и всеки е от мълнии насечен.

Моления не ще ни утешат,

защото са отминали и лични.

Под стъпките ни зее водовърт.

Расте пелин. Пелинът е поличба.

Потъва пепелявото небе.

Очите се споглеждат жълто-болни.

Жестоки постоянни ветрове

събличат изненадани тополи.

Какво ни пази? Тебе – моя път,

извивал през бодили и пшеници.

А мене, мене? Мен ще ме спасят

нечаканите спомени за птици.

Повярвали в лиричния закон,

изпратени от селското наследство –

те прелетяха моя небосклон,

за да припомнят бялото ми детство.

И нищо че просторът е смрачен.

Аз пак се вглеждам в облачната пазва,

за да съзра безгрижния ни ден –

от сенките на птиците опазен.