Какво ли става с двама ни? Кажи
къде нощуват облаците вечер,
та съмне ли, нахлуват в нашите души
и всеки е от мълния насечен.
Моления не ще ни утешат,
защото са отминали и лични.
Под стъпките ни зее страшен водовърт.
Расте пелин. Пелинът е поличба.
Какво ни пази? Тебе – моя път,
извивал през бодили и пшеници.
А мене, мене? Мен ще ме спасят
нечаканите спомени за птици.
И нищо че просторът е смрачен.
Аз пак се вглеждам в облачната пазва,
за да съзра безгрижния ни ден –
от сенките на птиците опазен.
Какво ли става с двама ни? Кажи
къде нощуват облаците вечер,
та съмне ли, нахлуват в нашите души
и всеки е от мълния насечен.
Какво ни пази? Тебе – моя път,
извивал през бодили и пшеници.
А мене, мене? Мен ще ме спасят
нечаканите спомени за птици.
И нищо че просторът е смрачен.
Аз пак се вглеждам в облачната пазва,
за да съзра безгрижния ни ден –
от сенките на птиците опазен.