Спомен [Spomen] [Russian translation]

Пак е вечер тъмна... Чашите са пълни.

Само ти, приятелю, пак не си сред нас.

Тежки сълзи леем, твойта песен пеем -

Немой да ме жалите, ако умрам аз.

Надалече във нощта литва песента,

сред звездите търси тя твоята звезда.

И загадъчно шуми тая тъмна нощ,

твоят звезден смях вали в чашите с вино.

Ден след ден минават, ала ти оставаш

вечно жив, приятелю, в нашите сърца.

И в миг нелесен пеем твойта песен -

Немой да ме жалите, ако умрам аз.

Надалече във нощта литва песента,

сред звездите търси тя твоята звезда.

И загадъчно шуми тая тъмна нощ,

твоят звезден смях вали в чашите с вино.