Ти си в мен истина,
скрита в сърцето ми,
но тъй безмилостно
грабна те времето.
Спомен мой, при мене спри!
Сгрей със обич таз земя!
Ти жар птица в мен гори, гори!
Чувствам от пламъка,
в който изгарям днес,
вечно и паметно
как се повтаряш ти.
Спомен мой от злато цял,
теб загубих, теб в света,
но остана твоя блясък,
в мен изгрял.
Ти не умирай в мен,
птица измислена –
в тебе намирам аз
радост и истина.
Спомен мой от злато цял,
теб загубих, теб в света,
но остана твоя блясък,
в мен изгрял.
(×2):
Спомен, ти, спомен мой,
спомен.
Спомен мой.