Пак е вечер тъмна... Чашите са пълни.
Само ти, приятелю, пак не си сред нас.
Тежки сълзи леем, твойта песен пеем -
Немой да ме жалите, ако умрам аз.
Надалече във нощта литва песента,
сред звездите търси тя твоята звезда.
И загадъчно шуми тая тъмна нощ,
твоят звезден смях вали в чашите с вино.
Ден след ден минават, ала ти оставаш
вечно жив, приятелю, в нашите сърца.
И в миг нелесен пеем твойта песен -
Немой да ме жалите, ако умрам аз.
Надалече във нощта литва песента,
сред звездите търси тя твоята звезда.
И загадъчно шуми тая тъмна нощ,
твоят звезден смях вали в чашите с вино.