Спомен [Spomen] lyrics

Сама не зная как дойде

внезапно този спомен.

Уж мъничък като дете,

а като този свят огромен.

Нахлу във мене изведнъж,

прогони всички други чувства

и както след проливен дъжд,

душата ми остана пуста.

(×2):

Не си отивай, спомен мой!

Недей изчезва в мрака!

Във моя тъжен ден постой

като светулка малка.

И нека в твойта светлина

спасена от забрава страшна

във мен изгрее пак една

забравена пътека прашна.

Една пътека и цветя,

люляни от безгрижен вятър.

И както в сън, вървя сред тях

в косите със венец от лято.

(×2):

Не си отивай, спомен мой!

Недей изчезва в мрака!

Във моя тъжен ден постой

като светулка малка.