Ти си отиде. Сам останах
и друга обич не познах.
но твойте сълзи виждам само
и чувам само твоя смях.
И скъпи станаха, и мили
отминалите наши дни.
Със колко нежност, с колко сили
ти моята душа плени!
И днес дори спомням си аз
тези щастливи дни.
Моя любов, до сетен час
ще се в сърцето ми.
Днес шепна с мъка спотаена:
"Сърце, защо не я разбра?".
Очи притварям - ти пред мене
стоиш и млада, и добра.
Очите пламват, кичур трепва.
Ти казваш: "Радостен бъди"
и звънкият ти смях отеква
дълбоко в моите гърди ...
Уви, години безвъзвратни!
Сгреши, сърце!
И днес дори спомням си аз
тези щастливи дни.
Моя любов, до сетен час
ще се в сърцето ми.