Спомен [Spomen] lyrics

Ти дойде от мойто детство,

нежен, плах възкръснал спомен.

Аз почувствах твоя полъх.

С тебе тръгнах мълчалива

в пътя, който се извива

и се втурва сред полята.

Нека вятърът отрони

цвят от ябълкови клони,

нека с радост ме обсипе.

Нека легна уморена

там, сред нивата зелена,

и сънувам мойто детство.

Години, години кръжат

в своя път

и заспиват градините пак

под снега.

И остава сред моите коси

бяла диря от техния сняг

досега, досега, досега.

Нека в есенна позлата

ме обгърне пак гората,

нека слънце ме целуне.

Нека бъда лист отронен,

нека бъда нечий спомен

или просто нежна струна.

Сили вдъхва ми земята

и гръдта ѝ щедра, свята

ме притиска и люлее.

От деня на мойто детство

в светли мигове и в бури

свойта вечна песен пее.

Ах, години, години кръжат

в своя път

и заспиват градините пак

под снега.

(×2):

И остава сред моите коси

бяла диря от техния сняг

досега, досега, досега.