Ти дойде от мойто детство,
нежен, плах възкръснал спомен.
Аз почувствах твоя полъх.
С тебе тръгнах мълчалива
в пътя, който се извива
и се втурва сред полята.
Нека вятърът отрони
цвят от ябълкови клони,
нека с радост ме обсипе.
Нека легна уморена
там, сред нивата зелена,
и сънувам мойто детство.
Години, години кръжат
в своя път
и заспиват градините пак
под снега.
И остава сред моите коси
бяла диря от техния сняг
досега, досега, досега.
Нека в есенна позлата
ме обгърне пак гората,
нека слънце ме целуне.
Нека бъда лист отронен,
нека бъда нечий спомен
или просто нежна струна.
Сили вдъхва ми земята
и гръдта ѝ щедра, свята
ме притиска и люлее.
От деня на мойто детство
в светли мигове и в бури
свойта вечна песен пее.
Ах, години, години кръжат
в своя път
и заспиват градините пак
под снега.
(×2):
И остава сред моите коси
бяла диря от техния сняг
досега, досега, досега.