Спектакъл [Spektakǎl] lyrics

Как хубава си, госпожа Печал!

Събрала вкупом ти лицата всички,

които до полуда съм обичала,

ме гледаш пак с ирония и жал.

И пак така насреща ми седиш

и през дима на моята цигара

ме гледаш пак, ме гледаш пак

с любов, с любов, с любов, а не с поквара.

Играеш с мен, играеш с мен най-страшния театър –

живота ми… И в тъмното към нас, и в тъмното към нас,

към нас са вперени, вперени безбройните очи, безбройните очи

на дамички с лисичи маниери,

на техните лисичи кавалери…

Не гледай в тях, не гледай в тях! О, играй и не плачи!

Завесата щом падне, щом падне,

цял салон щом гръмне, щом гръмне,

щом гръмне той в ръкопляскания луди,

подай ръка, актрисо моя чудна, (×2)

да ги накажем, да ги накажем с по един поклон, един поклон… (×10)