Писани думи на камък стоят -
правило толкова старо.
Нека жените покорно мълчат.
Но слагам ново начало.
И как сега ще ме пречупят?
Не мога да спра. Аз отново не ще мълча.
Със глас на вятър
прогонвам тишината.
Очаква ме разплата,
но не мога да съм безмълвна. Безмълвна!
Страшна буря
в мен сега бушува.
Защо да се преструвам?
Аз не мога да съм безмълвна.
В клетка тук заключена
не чакай кротко да стоя.
Със парчета от криле
аз мога още да летя.
Даже ехото крещи с мощна сила.
Отказвам да бъда слаба и унила.
Аз избрах да не съм безмълвна. Безмълвна.
Ще дишам
Когато ме задушават,
но докрай не се предавам.
Аз не мога да съм безмълвна.
Аз избрах да не съм безмълвна.
Безмълвна!