Не мога да повярвам какво ми каза
снощи, когато бяхме сами.
Вдигна ръцете си във въздуха,
скъпи, предаде се, предаде се.
Не мога да повярвам как ме погледна
с блестящите си очи като на Джеймс Дийн.
С тесните дънки, дългата коса
и опетнените ти от цигари лъжи.
Можем ли да те поправим, ако се счупиш?
И просто шега ли е запазената ти марка?
Няма да проговоря отново,
момче, ти ме остави безмълвна,
остави ме безмълвна, толкова безмълвна.
Не мога да повярвам как ме обиди
с наполовина счупена челюст с тел.
Разкъса шевовете на сърцето ми
и разби балонените ми мечти.
Не мога да повярвам как ме погледна
с очите ти като на Джони Уокър.
Той ще те хване и след като свърши,
няма да остане любов въобще.
И знам, че е сложно,
но съм загубенячка в любовта,
затова скъпи, вдигни чаша да поправим
всичките разбити сърца
на всички мои разбити приятели.
Няма да проговоря отново,
момче, ти ме остави безмълвна,
остави ме безмълвна, толкова безмълвна.
Няма да обичам отново,
момче, ти ме остави безмълвна,
остави ме безмълвна, толкова безмълвна.
Как?
Как?
И след всичките напитки и барове, в които сме били,
ще се откажеш ли от всичко?
Мога ли да се откажа от всичко за теб?
И след всичките момчета и момичета, с които сме били,
ще се откажеш ли от всичко?
Можеш ли да се откажеш от всичко?
Ако ти обещая, момче,
че няма да проговоря отново,
няма да обичам отново.
Няма да напиша песен,
дори няма да припявам.
Няма да обичам отново,
толкова безмълвна,
остави ме безмълвна, толкова безмълвна.
Защо си толкова безмълвен, толкова безмълвен?
Ще проговориш ли отново?
О, момче, защо си толкова безмълвен?
Остави ме безмълвна.
Може някои мъже да ме преследват,
но ти избра "Смърт и компания".
Защо си толкова безмълвен? О-о...