Мястото до мен, дето ти красеше
явно под наем взето беше,
и сега кръвта по камата моя
метала ще яде в деня след тоя.
Аз съм самопризнание призвано
истината да не пести,
изповедта си само да огласи!
Нека се изсипе дъдж от сяра,
да тече и да гори върху ми
Нека мъртъв ритъм да тактува
да тактува и тупти в ушите ми
Прекланяме ний глава
върху на Егото олтара.
[Припев ]:
Tи източи сърцето ми
и превърна го в пика.
Там са още следите ми,
по твоите вени, скитат
( по твоите вени скитат ) [x2]
Всичките ми лилии цъфнаха,
със зеещи чашки, гърла разтвориха,
като че ли в отчаян молебен
молебен за опиум отровен.
Дълбоко повярвали
бели лилии заупокойни,
че венчелистчета техни
в хор ехтящ с горчиво песнопение
пеят и мълви се следното послание :
"Ние можем да се отбраняваме,
не приближавай ме ! "
Аз съм диамант многофасетен,
от всички придобити лица така уморен.
Добре да очертаем силуета трябва
затуй, че Времето силата погребва
на отмиращ образ и опиум отровен
[Припев ]
и ние си казахме
"докато смъртта ни раздели" х2
[Припев ]
(по твоите вени скитат) [x4]
и ние си казахме
"докато смъртта ни раздели" х2