Чувам таз тръба,
тя за мен звучи.
Времето лети,
но помня го и преди.
Няма накъде,
всичко пропилях
и изгубено е
моето сърце.
И не мога пак да стана
смел, готов за бой.
Боец съм, но сломен.
Вземи ме далеч
или оставам в плен.
Чувам таз тръба,
няма път за мен
и ми е все едно,
заникъде не съм.
Без светлината
не знам аз как ще мога да вървя.
Свеждам глава и там
вече съм сам.
Но във този миг
в далечното извика глас
и ме призова:
„Помни какъв си ти!
Щом загубиш се,
не ще си смел и силен,
няма да си воин.
Помни какъв си ти.
В битка своя влез
да бъдеш пак свободен,
волен, див и горд –
да, за това се бий!“