Без да говориш тази нощ,
загаси светлините и заспи до мене.
Утре преди изгрев слънце
може би ще съм си отишла.
Плаче гласът ти в ухото ми;
топлината ти още ще е в дланта ми,
ако се сгуша в теб,
преди да се развидели.
Както преди дъжд, очите ми се изпълниха със сълзи.
Последният минал през сърцето ми пътник си ти.
Ах, както болката – на радостта,
така и радостта е сянката на болката;
понякога така оставя бразди
и любовта в главата ти.
Както преди дъжд, очите ми се изпълниха със сълзи.
Последният минал през сърцето ми пътник си ти.
(×2):
Едни – обич, други – омраза,
трети пък ги обзема копнеж;
кого – за месеци, кого – за години,
други пък – за цял един живот.
Както преди дъжд, очите ми се изпълниха със сълзи.
Последният минал през сърцето ми пътник си ти.
(×3):
Едни – обич, други – омраза,
трети пък ги обзема копнеж;
кого – за месеци, кого – за години,
други пък – за цял един живот.