Как си, как я караше?
Ти също ли привикна?
Вече добре ли ти е в Истанбул?
Омъжила си се, как стана?
Успя ли да намериш най-накрая
Онзи всеизвестен покой, за който винаги разказваше?
Аз съм добре
Всичко е същото
Хапчета за сън
Лъжливи усмивки
Добре съм
Още повече познаваш ме
Каквото и да правя, каквото и да кажа
Чувствам, че е твърде късно
За последен път да бих те видял
За да изгубя лицето ти
За последен път да бъда победен от теб
Дори и ти въобще да не разбереш
За последен път да бъдеш моя
Да заспя до теб
Повярвай няма нищо ново
Малко съм поостарял, разбира се
И малко ми е оредяла косата
Ти остави една безкрайна нощ
И три точки отрони
Не го показах явно, но останах самотен.