Зад сухите удари който отмерва часовникът
зад тази усмивка половината и безцветна
сред приятелите ми и дима в полумрака
зад образите в огледалата и в сенките откривам теб.
Cред стъпките на тези който приближават
и който отминават в календара връщаш времето назад
зад всяко изображение на неговия лик
и неговия кръст в присъдата отредена на мойте нощи
откривам теб.
И въпреки че хиляди пъти си казах
че трябва да започна нещо ново и да живея живота си
И въпреки че проклинам твоето име
не мога да се освободя от теб.
Защото те откривам в песните
във всяка извивка на моето тяло във всеки цвят
в чуждите устни и чуждите целувки в поемите,
който ми напомнят че не си до мен
и в мълчанието което нощем изпълва моята самота
в утрините когато съм обезоръжена от спомена
за твоето ухание в прозорците затворени заради това сърце
и в крилете, който вече не летят на юг
навсякъде и никъде няма нищо друго освен теб.
Зад всеки ъгъл в този студен и голям град
в този телефон забравил що е разговор
в бурите в затишията и в покоя
в чуждите жестове и гласове откривам теб.
Във всяка прегръдка която разпалва плътта ми
във всяко писмо което написах и изгорих
сред потъмнялото небе сред бялата зима и синьото море във всеки ден и всяка нощ откривам теб.
И въпреки че хиляди пъти си казах
че трябва да започна нещо ново и да живея живота си
И въпреки че проклинам твоето име
не мога да се освободя от теб.
Защото те откривам в песните
във всяка извивка на моето тяло във всеки цвят
в чуждите устни и чуждите целувки в поемите,
който ми напомнят че не си до мен
и в мълчанието което нощем изпълва моята самота
в утрините когато съм обезоръжена от спомена
за твоето ухание в прозорците затворени заради това сърце
Във всяка прегръдка която разпалва плътта ми
навсякъде и никъде няма нищо друго освен теб.
откривам теб, откривам теб