Кой идва да ни определи, колко да живеем?
Сякаш слънцето слага везни на нашите дни до раздялата.
Ден на раздяла...
Как живяхме, не ценяхме всеки светъл час.
С теб забравихме всичко, което е по-висше от нас -
там във Вселената...
Знам, че сърцето може да се пръсне от любов,
сякаш ми изтръгват душата, ако живея без теб...
ти си моята болка, любов моя,
ще ти отдам всичко, цялата себе си.
Океаните са тесни за теб, моя любов,
сякаш ми изтръгват душата, ако живея без теб.
Ти си моята болка, моя любов,
аз ще стана като слънцето за теб
Докато е още тъмно в студения ден ще тръгна,
и като покорен лъч ще отведа бедата от теб,
сърдечни мой приятелю.
Ти ми повярвай - аз няма да стана слънце за другите.
Върху твоето рамо ще оставя светлината на цялата вселена
Знам, че сърцето може да се пръсне от любов,
сякаш ми изтръгват душата, ако живея без теб...
ти си моята болка, любов моя,
ще ти отдам всичко, цялата себе си.
Океаните са тесни за теб, моя любов,
сякаш ми изтръгват душата, ако живея без теб.
Ти си моята болка, моя любов,
аз ще стана като слънцето за теб