Има стара приказка за една мома.
Чудно хубава била, капчица роса.
Самодива румена – слънчова сестра.
Сутрин песен му запява, Слънчо да изгрява.
Припев /2/
Хей, хей, слънчице изгрей.
Хей, хей, песен с мен запей.
Чул за нея момък смел и на път поел.
Да поиска за жена, слънчова сестра.
Минал девет планини, толкова реки
и накрая я намерил, песен да реди.
Припев /2/
Хей, хей, слънчице изгрей.
Хей, хей, песен с мен запей.
Щом момата го видяла, със сърце познала.
Тя на момъка пристана с бялата премяна.
Слънчо ги благослови за щастливи дни
и от тяхната любов песен се роди.
Припев /2/
Хей, хей, слънчице изгрей.
Хей, хей, песен с мен запей.