Често съм ти разказвал истории
За това как някога
Водех скитнически живот,
В очакване да настъпи деня,
В който щях да хвана ръката ти
И щях да ти пея песни.
Тогава може би ти щеше да кажеш:
„Ела, легни до мен и ме люби”
И аз със сигурност щях да остана.
Но сега усещам как остарявам
И песните, които съм пял
Отекват в далечината
Като звука
На въртяща се вятърна мелница.
Предполагам, че завинаги ще остана
Самотен авантюрист.
Много пъти съм бил пътешественик.
Търсех да открия нещо ново.
В добрите стари дни,
Когато нощите бяха студени
Аз се скитах без теб.
Но в тези дни мислех, че очите ми
Те виждаха да стоиш до мен,
Въпреки, че слепотата е объркваща
И показва, че ти не си тук.
Но сега усещам как остарявам
И песните, които съм пял
Отекват в далечината
Като звука
На въртяща се вятърна мелница.
Предполагам, че завинаги ще остана
Търсач на силни усещания.
Да, мога да чуя звука
На въртяща се вятърна мелница.
Предполагам, че завинаги ще остана
Самотен авантюрист.