София [Sofiya] lyrics

Shadow lab - чуеш ли ни, бягай брат,

за да не ти покажа как преди умрях от глад.

В ежедневния портрет отдавна няма цвят,

за жалост е така в тоя гаден свят.

Малки кучки плачат за внимание,

добре дошъл на сафари в моето съзнание,

елиминиран си без капка колебание,

тука всичко е въпрос на възпитание.

В тая сфера да пожънеш успех,

критерия, който ще ти е нужен, няма да е късмет,

путьо, продължавай плътно напред,

маниера ти издава мухльото в теб.

Имам треска, ма не е сценична,

не съм вярващ, ма за некои палиме свещичка.

Щом е драма, винаги е лична,

реалността ни кичва, май е лоша поличба.

Във време днешно лесно да не са батаци,

знам, че е тежко, ма никой не те е питал как си.

Доверие имам само в брат си,

в нашата глутница нямаме единаци,

20 години от както съм бил

и пейзажа грам не се е променил,

звяра в мене вече се е укротил,

ма на който тря'яше съм отмъстил.

Тия дни приятели е сложен термин

и най-скъпия ще се окаже евтин,

редовно ми намират повода да черпим,

изроди с изражения на гремлин.

Около мене подлите двуличници,

признак за труда ти май са потните подмишници.

От предучилищна оформени отличници,

хората обсъждат художествени измислици.

Около мене личностите крайни,

скоро почвам да им тегля майни,

улицата крие мръсни тайни,

тия зад гърба ми хич не са случайни.

Живота учи, ма и мъчи като страдаше,

в очите ми чете се т'ва дет преди го нямаше.

Тия неща не си ги мислих като трябваше,

помня колко по-малко нужно беше да радваш.

Сега кръстосвам пътища на произвол,

цялата галактика е в моя хол, някои са на ... други - на Тусирол,

тия пари недей да ги переш с Первол.

Кикоти под мустак на Жана Д'арк,

станах за резил веднъж,

знам как да не стана пак.

В тоя бранш всеки гледа да подлага крак

и осъзнавам, че тогава бях голям глупак.

Не си high life с десятка в кенеф,

грозни пички, гадна дрога,

ти на т'ва ли викаш кеф?

Напоследък всеки почна да се прай на шеф,

ма забрайхте, че всичките сте нещастници, братчед/х2