Вятърът се връща,
вятърът шуми
и във всяка къща
детски смях звъни.
Моят град живее,
моят град цъфти.
Златно слънце грее
в твоите очи.
Нека да извира, нека да гори, нека да гори
огънят младежки рано призори, рано призори,
гълъби да кацат всеки ден край нас,
ти да си до мене, с тебе да съм аз.
София е слънце,
София е цвят.
Кестените пеят,
улици шумят.
Ти си мойта пролет,
ти си моят ден.
Всеки клон разцъфва,
в слънце озарен.
(×2):
Нека да извира, нека да гори, нека да гори
огънят младежки рано призори, рано призори,
гълъби да кацат всеки ден край нас,
ти да си до мене, с тебе да съм аз.
Ти да си до мене, с тебе да съм аз.