Толкова много мечти ми довери
и ме накара да полетя нависоко, все по-нависоко…
Ти бе този, който ме водеше през всичките тези години,
за да открия своя път…
Толкова дълго любовта ти ме закриляше,
а ти ме накара да се понеса нависоко, все по-нависоко…
Ти бе моят пристан, който възпираше вълните,
за да открия своя път…
Затова оставѝ ме сега с мечтата си да те даря –
тя ще те отведе на някой бряг далечен;
оставѝ ме да я споделя с теб
все повече всяка нощ…
Макар че времето ни раздели един от друг,
ти ме накара да се извися нависоко, все по-нависоко…
Неотлъчната ти сянка се държеше за сърцето ми,
за да ми помогне да открия своя път…
А ти ме държеше нависоко, все по-нависоко…
Затова оставѝ ме сега с мечтата си да те даря –
тя ще те отведе на някой бряг далечен;
оставѝ ме да я споделя с теб
все повече всяка нощ…
Толкова много мечти ми довери
и ме накара да полетя нависоко, все по-нависоко…
Ти бе този, който ме водеше през всичките тези години,
за да открия своя път…
За да открия своя път…