Погреби всички свои тайни в кожата ми
Измъкни се с невинност и ме остави с греховете ми
Въздухът около мен все още се усеща като клетка
А любовта отново е камуфлаж на гнева
И ако ме обичаш, пусни ме да си ида
И побегни, преди да се опомня
Сърцето ми е твърде жестоко, за да ме е грижа
Не мога да потъпча това, което не съществува
Връчи ми съдбата ми
Ако съм сам, не мога да мразя
Не заслужавам да те имам
О, усмивката ми бе отнета отдавна
Ако мога да се променя, надявам се никога да не узная
Все още допирам писанията ти до устните ми
И ги пазя там, където е потънала всяка една целувка
Не бих могъл да се изправя пред живота без светлината ти
Ала, всичко това бе унищожено, когато отказа да се бориш
Така че си го спести, не ще ме е грижа
Смятам, че бях ясен
Не успя да мразиш достатъчно, за да обичаш
Достатъчно ли би трябвало да бъде?
Ще ми се да не ми бе скъпа
Тогава щях да мога да те нараня накрая
Никога не съм се оглавявал за светец
О, съществуванието ми бе отдавна пропъдено
Със смъртта на надеждата ми те забравих
И тъй, разбивай се в стените ми
И храчи жалостта си в душата ми
Никога не се нуждà от помощ
Продаде ме, за да се спасиш
И не ще слушам срама ти
Ти избяга, всички сте еднакви
Ангелите лъжат, за да има ред
О, любовта ми бе наказана отдавна
Ако все още те е грижа, не ми позволявай да узнам
Ако все още те е грижа, не ми позволявай да узнам