Погреби всички твои тайни под моята кожа
Отиди си чиста и ме остави с моите грехове
Въздухът около мен все още е един затвор
И отново любовта е само прикритие на това, което всъщност е яростта
Ако ме обичаш остави ме да си отида
И избягай от мен преди да съм узнал
Моето сърце е твърде помрачено за да ме интересува
Да разруша нещо, което не е там - не мога
Предай ме на моята съдба,
Ако съм самотен, не мога да изпитвам омраза
Не заслужавам да бъда твой.
Моята усмивка бе отнета отдавна,
Ако мога да се променя, дано никога да не узная.
Все още притискам твоите писма към моите устни
И ги пазя в части от мен, които придават наслада към всяка целувка.
Не можех да си представя живот без твоята светлина,
Но всичко това бе отнето, когато ти отказа да се бориш
Така че запази дъха си, няма да ми пука,
Вече се разясних, предполагам аз.
Омразата не ти достигна за да можеш да обичаш,
Не би ли трябвало това да стига?
Единствено ми се иска никога да не беше моя приятелка,
За да мога да те оскверня накрая.
Никога не съм се броял за светец,
Всичко мое бе отнето отдавна,
Струва ми смъртта на надеждата да те оставя да си тръгнеш.
Нека паднеш ти пред моя гроб
И изплюеш твоята милост върху моята душа.
Никога не ти трябваше никаква помощ,
Ти ме предаде за да избавиш себе си.
Повече няма да слушам твоя срам,
Ти избяга, както всеки друг,
Ангелите лъжат за да те държат под контрол.
Моята любов бе наказана отдавна,
Ако все още те касае, никога не ме уведомявай.
Ако все още те касае, никога не ме уведомявай.