Прелиствам страниците от миналото ми
и се сетих за онази студена зима.
Как вървим хванати под ръка
и на снега изписах името ти.
Припев
Снегове бели пак веят
вятър от планината буря приготвя,
щастливи хора по улицата се смеят
а твоята ръка под моята я няма.
Отиде си в ранна пролет,
с уханието на първите теменужки.
Трепереща в моите обятия,
Все още си спомням разплаканото лице.
По улицата вървя замислен и сам
А вятърът в клоните се смее
Къде си сега, защо не ми звъннеш?
Дали друг твоята ръка държи?