Snegovi beli opet veju [Bulgarian translation]

Прелиствам страниците от миналото ми

и се сетих за онази студена зима.

Как вървим хванати под ръка

и на снега изписах името ти.

Припев

Снегове бели пак веят

вятър от планината буря приготвя,

щастливи хора по улицата се смеят

а твоята ръка под моята я няма.

Отиде си в ранна пролет,

с уханието на първите теменужки.

Трепереща в моите обятия,

Все още си спомням разплаканото лице.

По улицата вървя замислен и сам

А вятърът в клоните се смее

Къде си сега, защо не ми звъннеш?

Дали друг твоята ръка държи?