Земята спи тревожен сън,
сънува тя в нощта раздяла,
но след нощта ще звънне вън
денят на радост оживяла.
Тъмнее тих брега сега,
едно море замря смълчано.
Недей тъжи! Та за тъга
и късно е, и много рано.
(×2):
Тръгваш ти. Защо тъжим?
Защо, защо мълчим?
Дълбоко в нас нали
една любов гори!
И твоят глас, и моят смях
нали до край със мен остават!
За теб, любов, не ме е страх –
след всяка скръб по-силна ставаш.
(×2):
Тръгваш ти. Защо тъжим?
Защо, защо мълчим?
Дълбоко в нас нали
една любов гори!