Случайност – ти бъди благословена!
Опазена от сенки и от дъжд,
тя се яви пред мене изведнъж
и като синя птица вдъхновена.
И аз не мога да не обожавам
мига, когато след безброй беди
сърцата ни – разбити от вражди –
възкръсват от любов и си прощават.
О, колко съм те търсил и съм писал
неспомняни в тъгите стихове
за есенни разделни ветрове
със усредена в тебе мисъл!
За теб в нетрезви вечери устата ми е пила
все страстно – отмъстителни вина.
За разума ми – мразена жена,
за моето сърце – безкрайно мила.
Сега си тука. Обич ли те кара
да бъдеш с мене тиха и добра –
от страдала душа – излъчена зора
и от невяра – безусловна вяра.