Всичко, всичко е било случайно:
всички бели или черни нощи,
всички срещи – явни или тайни,
всички обвинения и прошки, обвинения и прошки;
(×2):
часове, от слънце уморени,
мигове, погълнати от страсти,
мисъл, че си мислел ти за мене,
щастие, което е нещастие…
Всеки, всеки сам отровата си взима.
Вярвах. Вярвах. И обичах. И нехаех.
Но че за това ще се презирам –
вярвай ми! – наистина не знаех, наистина не знаех.
(×2):
Часове, от слънце уморени,
мигове, погълнати от страсти,
мисъл, че си мислел ти за мене,
щастие, което е нещастие…
Мисъл, че си мислел ти за мене,
щастие, което е нещастие…