Ах, есента е последен сезон,
тъжни ята търсят нов небосклон.
Как ги следиш, със сърцето разбрах,
тръгваш и ти подир тях.
Аз, аз кървя и не плача почти.
Моя съдба всъщност беше и ти.
Есенен ден своя огън кладе.
Бягаш от мен, но къде?
Случайно като на гара
ни срещна самата нощ.
Не зная защо повярвах
във тебе, случаен гост.
Случайно необходимо
дошъл е последен час.
Ах, колко е обяснима
сълзата случайна в нас!
И пак оставам сама в песента,
изгарят последни листа,
вятърът тих шепне до мен
нещо за зло, за добро.
Дългата нощ с краткия ден
слива скръбта в едно.
Ах, есента е последен сезон,
тъжни ята търсят нов небосклон.
Есенен ден своя огън кладе.
Бягаш от мен, но къде?
Случайно като на гара
ни срещна самата нощ.
Не зная защо повярвах
във тебе, случаен гост.
Случайно необходимо
дошъл е последен час.
Ах, колко е обяснима
сълзата случайна в нас!
Случайно като на гара
ни срещна самата нощ.
Не зная защо повярвах
във тебе, случаен гост.