Slovenska [Bulgarian translation]

Понесен от диханието на съня, черен гълъб кацна на дланта ми. Кой знае защо, но тази сутрин се събудих уморен.

Все едно съм летял с него, с крила тежки, оловни, и видях свят, скрит зад златни облаци...

Ако умра млад, засади на гроба ми само розмарин, не позволявай да превърнат това в трагедия.

Нека не четат слова, нека да плетат венец на друг,

ако умра млад, спрян по пътя към мечтите си!

Прегърни ме сега силно, колкото можеш, и не позволявай на черната птица да ме вземе.

Не, не се тревожи, ще ми мине,

аз съм просто малко луд и влюбен!

Старият самотен север е в кръвта ми,

и аз понякога, не знам какво му става...

Защо полудява така, от щастието прави тъга!?

Такава е моята славянска душа.

Изплаши ме светлината на милионите звезди, които изгряха на небето. Kъде им е краят, за кого са направили тази бездна?!

За какво е всичко това?! Дали човек определя съдбата си, или сме тук само за баланс между звездите!

Прегърни ме сега силно, колкото можеш, и не позволявай на черната птица да ме вземе.

Не, не се тревожи, ще ми мине,

аз съм просто малко луд и влюбен!

Старият самотен север е в кръвта ми,

и аз понякога не знам какво му става.

Защо полудява така, от щастието прави тъга!?

такава е моята славянска душа.