Понесен от диханието на съня, черен гълъб кацна на дланта ми. Кой знае защо, но тази сутрин се събудих уморен.
Все едно съм летял с него, с крила тежки, оловни, и видях свят, скрит зад златни облаци...
Ако умра млад, засади на гроба ми само розмарин, не позволявай да превърнат това в трагедия.
Нека не четат слова, нека да плетат венец на друг,
ако умра млад, спрян по пътя към мечтите си!
Прегърни ме сега силно, колкото можеш, и не позволявай на черната птица да ме вземе.
Не, не се тревожи, ще ми мине,
аз съм просто малко луд и влюбен!
Старият самотен север е в кръвта ми,
и аз понякога, не знам какво му става...
Защо полудява така, от щастието прави тъга!?
Такава е моята славянска душа.
Изплаши ме светлината на милионите звезди, които изгряха на небето. Kъде им е краят, за кого са направили тази бездна?!
За какво е всичко това?! Дали човек определя съдбата си, или сме тук само за баланс между звездите!
Прегърни ме сега силно, колкото можеш, и не позволявай на черната птица да ме вземе.
Не, не се тревожи, ще ми мине,
аз съм просто малко луд и влюбен!
Старият самотен север е в кръвта ми,
и аз понякога не знам какво му става.
Защо полудява така, от щастието прави тъга!?
такава е моята славянска душа.