Од брзање забавени,
од стоење задишани.
Доживотно налутени
и такви сме си среќни сме намуртени.
Од дождови измиени,
од ветришта исушени,
ко цветови од пластика без мириси...
Нека оди се што не чини низ водата, нека оди низ вода.
Нека биде ова песна за слободата, слобода е во мода.
Од вистина избегани,
од среќата натажени,
Во бездната истурени
и такви сме си среќни докусурени.
На сцената го играме
театарот на апсурди.
Во својата депресија уживаме...