Скрих ключовете към сърцето на любовта
За да стоиш в обятията на моите сладки болка и страдание
Всичко е нечестно в нашите страст и борба
Избавление, отвъд правилно и грешно
В нашите сърца любовта флиртува с безчестието,
И върви насън безнадеждно
Всичко е загубено в тази война
Ние само можем да сълзим и ридаем, слушайки най-тъжната песен
Парасомния отвъд надежда
Изгасих светлината за да прегърна тъмнината
Да бъда наблизо, но да не се превърна в теб, мила
Завинаги ще сме изгубени в бурята на нашите души
Вазимни отражения на грешките си
Отдавна се отрекох
Да багря любовта с алените струи,
У мен вече няма кръв и надежда,
Затова те не багря вече
Адът ми започва от 10ти и слиза върху кръга,
Шестстотин шейсет и шест
И оттам се промъквам изпод лапите на Луцифер за една последна целувка