Следобедна песничка [Sledobedna pesnička] lyrics

Стефан:

Както се разхождах в уличката строга,

както си подсвирквах в слънчевия смях,

в нещо се препънах – беше твоят поглед

и да се обърна, тъй и не посмях.

Богдана:

Зяпах по витрините в ранния следобед,

облаче увисна като стар въпрос.

Бях те позабравила, даже и не помня

светлоок ли беше, или тъмнокос.

Заедно:

Как ни разлюля странно пролетта,

дяволска шега с нас си прави тя.

Как се завъртя този пъстър свят –

всеки има път, няма път назад.

И стоях на ъгъла, свършваше следобедът,

песничката някъде взе, че отлетя.

Рана на коляното – спънах се във погледа ти,

но да се обърна, тъй и не посмях.

(×2):

Как ни разлюля странно пролетта,

дяволска шега с нас си прави тя.

Как се завъртя този пъстър свят –

всеки има път, няма път назад.