След багри от потоци и лъчи,
след звуци от съмнения и страсти –
привикнали отскоро да мълчим,
нарекохме мълчанието щастие.
Оглеждаме се в свода прояснен,
дано намерим някъде отплата.
Но ронят се у тебе и у мен
омекналите бисери в душата.
Утихва беззащитната печал.
Изчезва привлекателното чудо.
И никнат в пътя върху жълта кал
цветя, в които няма пеперуди…