Има чудни дни от наш'то детство
и нека да се върнем за малко при тях.
Те са спомен жив, едно наследство,
изпълнено с безгрижие, с обич и смях.
По площадите, тържествено светли,
със байрачета трицветни в ръцете,
всеки е с нас щастлив.
Ето, ние пак сме малчугани –
зад музиката тръгват с нас много деца.
Всички крачим в строй след барабана,
проблясват в инструментите смешни слънца.
По площадите, тържествено светли,
със байрачета трицветни в ръцете,
всеки е с нас щастлив.
Здравей, здравей, оркестър славен,
наш любимец стар!
Кларинет и тромпет,
баритон и флейта.
Чуйте, хей, па-па, хей, па-па1, пиколо
със звънливия си глас,
заедно с мощния бас,
наш любим стар оркестър,
наш любим стар оркестър.
Ето, ние пак сме малчугани –
зад музиката тръгват с нас много деца.
Всички крачим в строй след барабана,
проблясват в инструментите смешни слънца.
По площадите, тържествено светли,
със байрачета трицветни в ръцете,
всеки е с нас щастлив.
Здравей, здравей, оркестър славен,
наш любимец стар!
Кларинет и тромпет,
баритон и флейта.
Чуйте, хей, па-па, хей, па-па, пиколо
със звънливия си глас,
заедно с мощния бас,
наш любим стар оркестър,
наш любим стар оркестър.
1. Не съм сигурен дали е „хей, па-па“, не го чувам ясно. Ако някой го чува ясно, моля да напише коментар, за да го поправя.