Софи:
Ти си номерът, от който любовта звъни,
след вкуса на твоите устни и медът горчи.
Ти ме правиш най-гореща и кръвта кипи.
Ако слънцето ме пипне...
УСТАТА:
Честно ли минаха толко‘ години?
Или в някакъв друг филм играем,
кажи ми!
Ти си още онова наивно момиче,
само че днес май по- те обичам!
И тоя живот -
и труден,
и лесен,
е нашият танц на нашата песен.
Пак събирам от всичко по зрънце,
защото след всяка Буря идва Слънце.
Софи:
Нощем в съня си ми.
Денем - в сърцето ми.
Още не тръгвай, остани!
Ти си номерът, от който любовта звъни,
след вкуса на твоите устни и медът горчи.
Ти ме правиш най-гореща и кръвта кипи.
Ако слънцето ме пипне, то ще изгори!
УСТАТА:
И пак ще обърна
целия ти свят
точно по моя начин,
и с моя цвят, ще нарисувам с красиви думи,
облечено в струни, цялото любимо лято помежду ни.
Нека всички ни гледат и всеки се чуди,
че уж сме големи, а още сме луди.
И нека цъкат с език,
ние сме важни,
точно във този миг…
Тик-Так… движим времето бавно,
Тик-Так… и се гледаме жадно,
Тик-Так… две тела водоравно,
Тик-Так...
На секундата как
пак ставаш опасна!
Всеки път, като не си съгласна,
няма да споря кой отгоре ще е!
И така те обичам, пък да става каквото ще!
Софи:
Нощем в съня си ми.
Денем - в сърцето ми.
Още не тръгвай, остани!
Ти си номерът, от който любовта звъни.
След вкуса на твоите устни и медът горчи.
Ти ме правиш най-гореща и кръвта кипи.
Ако слънцето ме пипне, то ще изгори!