Мими Иванова:
Ти се връщаш – защо?
Искам да ти кажа „Върви си!”
Но не мога… Защо?
Развигор Попов:
Аз се връщам – това е. Защо – не зная.
Може би съм потребен. Поне на тебе? Поне на тебе...
Мими Иванова: ---- (Развигор Попов:)
Скитнико мой... ----- (Ще ме обичаш ли пак? И колко?)
Чакам те, знай! ----- (Знам само, че ти си сладка болка.)
Спри се, постой! ----- (И ето, при тебе пак почуках...)
Няма ли край…? ----- (Моите пътища свършват тука.)
Мими Иванова:
Немил и драг пак ти, очакван скитник мой!
Прекрачваш дръзко през моя праг пак ти… /x2
Мими Иванова: ---- (Развигор Попов:)
Скитнико мой... ----- (Колко въпроси нечути...)
Чакам те, знай! ----- (Благословени минути...)
Спри се, постой! ----- (Какво ли ме кара отново...)
Няма ли край…? ----- (пръсти в косите ти пак да заровя?)
Мими Иванова:
Немил и драг пак ти, очакван скитник мой!
Прекрачваш дръзко през моя праг пак ти… /x2
Развигор Попов:
Моите пътища свършват тука. Свършват тука.
Аз се връщам – това е. Защо – не зная.
Може би съм потребен. Поне на тебе? Поне на тебе...
Мими Иванова:
Немил и драг пак ти... Прекрачваш дръзко ти...
През моя праг... През моя праг пак ти… /x2
Развигор Попов:
Ще ме обичаш ли пак? И колко?
Знам само, че ти си сладка болка.
И ето, при тебе пак почуках.
Моите пътища свършват тука...